Един приятел бижутер,когато разбра за хобито ми,ми разказа следната история-На времето,преди повече от 30 години,тъкмо е започнал да работи,в ателието му дошъл човек.Носел в едно от старите бурканчета от кисело мляко парченца самородно злато,бурканчето било пълно на 1/3,искал да му го стопи.И така три пъти в рамките на четири месеца.Доверил му,че златото е от този район.След това повече не се появил-потаен беше,явно е сменил златаря за да не го научават,смееше се моя приятел.Каза ми,че имало самородки и по 4-5 грама.Дали е така или не кой знае,сигурно е поизлъгал за мястото,но знае ли човек...
